ИЗМУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; измучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. За говедо – муча веднъж или няколко пъти непродължително. Тя [кравата] обичаше да увира глава в трънаците за едра трева, често се убождаше по устата и измучаваше от болка. Ил. Волен, МДС, 211. – Аз я доя, а тя [кравата] обърне глава към мене и измучи. Демек: „Остави малко млекце и за теленцето ми“. Д. Ангелов, ЖС, 69. Напред скрибуцаше биволска кола, крава измуча отнейде. Ст. Дичев, ЗС II, 187.
2. За човек – издавам звук, подобен на мучене. Понякога по стар навик той [Юрдан] измучаваше мъчително на сън, млясваше провлечено и пак се успокояваше. Г. Караславов, Т, 111. Докторът го гледа, гледа, па го хвана за яката и го друсна леко. Глухонемият измуча и се дръпна сърдито. Г. Караславов, СИ, 27.
3. Прен. Изговарям, изричам нещо не съвсем ясно, с дрезгав глас, подобно на мучене. – Щеше да стане наводнение – измуча с дебелия си бас Вако и се изправи. Г. Мишев, ЕП, 18.