ИЗМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; измъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измъ̀кнат, св., прех. 1. Изваждам, вадя, мъкна нещо с усилие от мястото му, където е закрепено, поставено; изтеглям, извличам. Отърси ръцете си от снега, че бе измъквала вършини от дръвника, за да подклажда огнището и да напича подници за хляб. Кр. Григоров, Н, 15. Краката ѝ се забиваха до прасците в пясъка и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати, дупката се поизхалтави и тя го измъкна най-после из почвата. Ив. Вазов, Съч. XI, 12. Най-после Писана виква и Гризана. Гризана се хваща. Здравата подхваща. Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, вкъщи я замъкват. Ран Босилек, Р, 88. – Между ясена и оброчището пет лакти копахме, докле намерим парите. В железен ковчег бяха турени, откъсна ни се кръстът, докато го измъкнем от трапа. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Даскал Стефан взе теслата от ръката на Кондовица и измъкна закованите гвоздеи. Д. Немиров, Б, 143. // Издърпвам, вземам нещо със сила от някого; изтеглям. Велко погледна сопата в ръцете на Нейча и поиска да я вземе, но пред него подскочи Гърдьо, измъкна сопата от ръцете на Нейча и се хвърли към Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 135. Тогава Македонски хвана дъската за единия край и с едно бързо извиване измъкна я из ръцете му. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. В кръчмата се втурва партизанин, / вика на стражарите пияни. / .. / Друг смелчак се втурва и набърже / им измъква цялото оръжие. Ас. Босев, ДО, 104.
2. Вземам нещо, което е прибрано, скрито, пъхнато някъде; изваждам. Преди учителите да ѝ дойдат на гости, тя измъкваше от раклата си една стара дидактика и прочиташе по нещо, та да има какво да каже вечерта. Г. Караславов, СИ, 37. Ние всеки ден се виждахме с Николай Лилиев, който тогава носеше в чантата си шпалти от Йовкови книги и където седнехме, измъкваше коректурите и внимателно ги преглеждаше. А. Каралийчев, С, 257. Вълко измъкна отнякъде бутилка вино. Двамата седнаха да се черпят и да търсят име за сърнето. Ем. Станев, ПЕГ, 107. – Нà, четете, затова дойдох най-много да ви видя – и старецът измъкна из пазвата на расото си едно писмо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 157. Мусо си сабля измъкна, / та са наляво разврътя, / та си двамата погуби. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 13.
3. Прен. Извеждам насилствено някого отнякъде; извличам. Друга беше процедурата с ония, които бяха осъдени на смърт чрез обесване. Тях ги измъкваха около полунощ, измъкваха ги по възможност по-тихо и по-бързо, със завързани ръце и със запушени уста. Г. Караславов, Т, 85. Турците, като се страхуваха от Караибрахим, не смееха да ги [първенците] убият, ала всеки ден измъкваха десетина-двадесет души и ги пребиваха от бой. А. Дончев, ВР, 280. Чувахме стъпките на заптиетата и арнаутите, като минаваха от една стая към друга, отваряха пак някоя порта и измъкваха оттам нова жертва. К. Величков, ПССъч. I, 34. Дрипавият господин се разправяше ожесточено с няколко съседа. Двама разсилни го измъкнаха навън. Ив. Вазов, Съч. X, 76. // Извеждам някого навън от къщи, от някакво помещение и под., обикн. като настоявам за това. – Видя ли, мила, че си удържах думата? Нашите не искаха, но аз не ги оставих на мира, докато не ги измъкнах от къщи. К. Петканов, В, 98. Тя идваше при нея почти всеки празничен следобед, подмазваше се ласкаво на Бонка и успяваше да измъкне навън Николина. Г. Райчев, ЗК, 68. През време на почивката Недко Боев измъкна Евгени от галерията и го преведе през кулоарите към бюфета. Д. Ангелов, ЖС, 203. – Много добре, Оля, че ме измъкна из къщи. Той беше наистина освежен. Б. Болгар, Б, 136.
4. Прен. Вземам, отнемам нещо не по волята на някого или по нечестен начин. – Той с тая мелница това гони. Да измъкне целия капитал от ръцете ни и да го вложи в мелницата. Ем. Станев, ИК I и II, 207. После вземаше от някого двайсет лева, за да му купи прясна риба от рибарите на нашето градче. На другия ден измъкваше двайсет лева от друг, за да му купи някои работи от окръжния град. Н. Драганов, ТМС, 103. Тя криеше сметките за водата и се кълнеше в господа, че казва вярно, за да може да измъкне пет лева повече от перачката – пренаемателка в квартирата на машиниста. О. Василев, ЖБ, 58. Беров знаеше, че Жана беше сключила брак с един американски журналист, който беше измъкнал златото на баща ѝ. Д. Кисьов, Щ, 330. Кради, лъжи, глоби и измъкни двесте лири от едно сиромашко момче, па дай половината на мюфтията и да бъдеш чист, като сълза! С, 1872, бр. 33, 260.
5. Прен. Успявам да получа от някого някакви признания, сведения и под.; изтръгвам, изкопчвам. – Ще кажа, че нямам никакво понятие за тая литература, нито какво съдържание има, нито от къде сте я взели. Тогава Страт се опита да измъкне нещо от Коларов с хитро скроени въпроси. А. Каралийчев, НЧ, 90. Не бива да си отваряш устата, ако не си намислил добре какво ще кажеш. И най-много внимавай как ще почнеш. Защото забъркаш ли се в разни дълги лъжи, положително ще те притиснат и ще измъкнат всичко. Б. Райнов, ДВ, 199.
6. Прен. Спасявам, избавям някого от някакво тежко положение, от беда. Тогава бяха решили да спрат влака до Хаджиелес и да измъкнат Левски от ръцете на турските власти. Г. Караславов, Избр. съч. X, 19. – Ако щеш, остави ме жив; аз ще отърва Славка, в дъното на пъкала ако ще и да бъде, аз ще я измъкна оттам. Ив. Вазов, Съч. XIV, 118. Вена: – Бедният старец! Кирчев: – И само вие можете да го измъкнете от това трагично положение. Ст. Л. Костов, Г, 74. Враждебната хладина, с която той [Борис] се отнасяше към братята си, я смущаваше малко. Но тя [майката] никога не можеше да забрави тъжните дни на бедността и униженията, от които Борис измъкна семейството. Д. Димов, Т, 220. Алгара (отваря очи): – Къде сме? Кой ме вика? Ти, царю... Ферино... ето и Ферина тук... Царят: – Да, аз съм, аз съм. Ето ме – спасих те. Измъкнах те от хрътките проклети. Г. Райчев, ЕЦ, 41.
7. Провирам, подавам нещо навън отнякъде. Децата бяха измъкнали главите си над оградата и наблюдаваха.
8. Диал. Изкачвам някаква стръмнина, излизам на върха. – Хайде, хей – провикна се един от тях. – Защо се бавят нашенци? Дорде измъкнем баира, бая зор ще видим. Кр. Григоров, ТГ, 32. – Що зор, едва измъкнахме през Добридолската клисура. Катерили сме се по най-лошите пътища. Кр. Григоров, Н, 174. измъквам се, измъкна се страд.
ИЗМЪ̀КВАМ СЕ несв.; измъ̀кна се св., непрех. 1. Обикн. с предл. от, из. Преминавам, излизам навън от помещение, сграда, прикритие и под., обикн. неусетно, крадешком, за да не бъда забелязан или с усилие и под. Той извика някакво име и от пристройката се измъква жена с тава в ръката. К. Калчев, ДНГ, 62. Той се измъкна от кладенеца и се изправи. Свещта освети мургавото му лице. Д. Спространов, С, 40. Той се измъкна тихичко от своето убежище и застана на пътечката, като че нищо не беше се случило. Ив. Мартинов, ДТ, 65. Натисна зад гърба си бравата и се измъкна от стаята заднешком. Д. Калфов, Избр. разк., 10. Заранта, кога рекоха да извадят Цоля, видяха с ужас началника си, беят, цял облепен с паяжина и прах, че се измъкваше из трапа. Ив. Вазов, З, 1885, кн. 2, 196. Най-сетне, в черната дупка на вратата се появява лице, оглежда наляво-надясно, един гологлав млад мъж бавно се измъква отвътре и се отпуска на пейката. К. Константинов, СЧЗ, 10.
2. Излизам, тръгвам си отнякъде, като се стремя да не бъда забелязан. Късно след полунощ веселието стига благополучно до своя край. Най-напред се измъкват младоженците. Св. Минков, РТК, 163. Една нощ той излиза, за да отиде до другия лагер. Той се измъква тихичко от палатката си и прекосява напряко, без да минава през входа на лагера. Г. Караславов, ПМ, 58. Издебваха момента, когато в коридора не се мяркаше никой, и Боян като същински крадец се измъкваше навън. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Тя остави бъклите под дървото, събра дрехите си и се измъкна, без да я забележи някой. Ст. Даскалов, ЕС, 20. Щом вратата хлопна и в двора се чу сърдитият глас на баща ѝ, Христина тихичко слезе по стълбата, издебна минутата, когато старите влязоха в пристройката, и незабелязано се измъкна. Ем. Станев, ИК I и II, 181.
3. С усилие излизам отнякъде и успявам да избягам; отскубвам се, отървавам се. А не е ли било той [Левски] да се е намирал в обграден град и пак да се е измъквал оттам? Ст. Дичев, ЗС II, 692. Под носа на полицейското управление отвлякоха подпоручик със секретни документи на щаба на войсковата част, която трябваше да извърши внезапна блокада в района. Акцията бе отложена и въоръжените групи се измъкнаха невредими. К. Георгиев, ВБ, 93. Наложи се да организираме бягство на целия затвор. Това не бе лесно, но друг изход нямаше. Влязохме във връзка с партизаните и с тяхна помощ се измъкнахме. Бягството стана през нощта. Д. Жотев, ПМИ, 101.
4. Обикн. с предл. на. Излизам, появявам се на някакво място, някъде. Сега и матросът познава ранния неочакван гост. – Ооо, бай Жечо! – удивлява се той и се измъква на палубата. – Че какво търсиш тук рано сабахлаим бе, човек! Ха добре дошъл! П. Незнакомов, СП, 121–122. Тая човешка колона се измъкваше като една исполинска гъсеница на площада. Ив. Вазов, Съч. VII, 102. Късно вечерта, когато се стъмни, той се измъкна заедно с Петканов на двора. К. Калчев, ЖП, 245. Той го причака върху скалите и видя как звярът се измъква на открито. Й. Радичков, СР, 9.
5. Прен. Разг. Правя опит да се изплъзна, да не давам обяснения, да избягна от отговорност или да не участвам в нещо. Трябва да ти заявя, че съм посветен в много по-сериозни работи от вашите тук. Но не за тях е думата сега. – Напротив, за тях трябва да говорим... – Тъй ли? За да се измъкнеш без обяснения от тая недостойна история! Ем. Станев, ИК III и IV, 295. – Хайде, казвай сега! – застъпи го Чубра. – Защото ще отнесем въпроса до ръководството. Оттам не можеш да се измъкнеш. Ст. Даскалов, ЕС, 21.
6. Прен. Разг. Не присъствам някъде, не участвам в нещо, обикн. като го правя незабелязано, тихомълком. – Не си ли забелязала, че ходи само с широки поли и все се измъква от физкултура? Ст. Христозова, ДТСВ, 81.
7. Диал. Бързо израствам на височина. Лиляна порасна. Измъкна се, стана дълга, тънка девойка с бяло лице и хубави очи. К. Калчев, ЖП, 328. – Ама ти малкия ли си? Бреее! Че кога се измъкна толкова дълъг бе, чичовото? Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. Понаякнала бе и тя, измъкнала се бе и беше станала височко и стройно момиче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 192. Ленът дългунец се засява твърде гъсто, по 3000 и повече семена на квадратен метър. При такава гъстота стъблата се измъкват нависоко и не се разклоняват. Бтн V и VI кл (превод), 139.
◊ Измъквам / измъкна на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици... Ал. Константинов, БГ, 97. 2. Обнародвам, публикувам. – Е, какво, спомнихте ли си? – Струва ми се, че е онова гадно вестниче, което измъкна на бял свят историята с пробното пускане в експлоатация на регенерационната инсталация... Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. Измъквам / измъкна от архивата. Разг. 1. Нещо. Възвръщам към живот нещо изоставено. 2. Някого. Възлагам работа на някого, който дотогава е бил изоставен, забравен. Измъквам / измъква от битпазар (вехтошарницата) нещо. Разг. Възвръщам към живот нещо изоставено. Измъквам / измъкна от калта някого. Разг. Спасявам някого от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. Измъквам / измъкна чергата изпод някого. Разг. Отнемам, вземам нещо от някого, изигравам го. Бои са да му не измъкнат чергата изпод него. Π. Ρ. Славейков, БП I, 52. Измъквам се / измъква се като мокра връв (сиджимка). Разг. Избягвам, офейквам, изоставям някого или нещо незабелязано, неусетно. – Доблестните борци бяха интернирани – продължи Манол, – а наша милост се измъкнахме като мокри върви. – Нито пръста си дигнахме да ги защитим. К. Калчев, ЖП, 142. – Какво така се измъкваш като мокра сиджимка! Л. Стоянов, X, 83. Измъквам се / измъква се сух от водата. Разг. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършени от мене нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан. Не можеш орех му измъкна из (от) ръката. Диал. Голям скъперник (е).