ИЗМЪ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от измъквам и от измъквам се. След измъкването на всяка вещ Золтан заключваше вратата и поручик Липот не се отделяше от антрето пред трапезарията, за да пази. П. Славински, ПЩ, 305. Четирите девойки избрали мястото за измъкване и с дълго и упорито пълзене успели да минат зад своите врагове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 69. И все пак измъкването се оказа изненадващо лесно. Андрей отиде до тоалетната. Оттам до изхода на ресторанта разстоянието бе три пъти по-късо. А. Наковски, БС, 51. – След сесията... след семестъра... след ваканцията... Този начин на измъкване взе да ми дотяга! Др. Асенов, И, 18.