ИЗМЪ̀НКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от измънквам и от измънквам се. На въпросите ми, отправени ту към калфата, ту към татя, се отговаряше с тихо измънкване, което аз често не долавях. Ст. Чилингиров, ХНН, 77.
