ИЗМЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; измъ̀ркам, -аш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. За котка – мъркам веднъж или няколко пъти. Котката измърка.
2. Прен. Прех. Разг. Изговарям, изричам нещо неясно, неразбрано; измрънквам, измърморвам. Наистина, какъв бил твърдоглав старият Рашид! Като видя махленките, като чу за какво съм ги повикала, измърка нещо и си излезе. Л. Александрова, ИЕЩ, 187.
3. Прен. Прех. Изговарям, казвам нещо ласкаво, гальовно, с мъркане. Жана се огледа още един път в кристалното, инкрустирано със златни орнаменти огледало и доволна от вида си, бавно се приближи към Беслеменов: – Стига си чел – измърка тя гальовно и дръпна вестника от ръцете му. Д. Кисьов, Щ, 51. измърквам се, измъркам се страд. от измърквам (във 2 и 3 знач.).