ИЗМЪ̀РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от измърквам и от измърквам се. Старшина Мацев стоеше прав до вратата, а в краката му невинно примигваше неговият съименник и сегиз-тогиз се опитваше да успокои натегнатата атмосфера с мързеливи измърквания. К. Грозев, СС, 38–39.