ИЗМЪРСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от измърся като прил. Който е мръсен; нечист, изцапан, замърсен, омърсен. Помнех го [Халил ага] така от доста години, сух и висок, с овехтяла, измърсена чалма. К. Константинов, ППГ, 25. Няколко слънчеви лъча се стрелкаха между дъбовия листак и святкаха по неговата галунеста измърсена куртка от тънко, брашовско сукно. Ст. Дичев, ЗС II, 40. Късно след полунощ празникът свършва. Пътниците се прибират с викове и песни в кабините си и на палубата остават само празни маси с недоизпити чаши и с измърсени покривки. Св. Минков, ДА, 46. Самуил видя, че измърсените, изпочупени пролетни ледове не се трупат вече един върху други. Беше почнал ледоходът. А. Дончев, СВС, 805.