ИЗМЪРСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; измърся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане мръсно; замърсявам, омърсявам, изцапвам. Неприятелят вървеше под палещото слънце наистина като през пустиня, сред облаци прах, гонен от жаждата, защото още първите отряди разкалваха и измърсяваха водите на потоците, които срещаха по пътя си. А. Дончев, СВС, 620–621. – Мигар толкова мъничко ще му е крачето? – Е, ами ти да не искащ като твоите лопатари да е! – цапна го тя весело по лицето с другото чорапче. – Дай, стига си го оглеждал, ще го измърсиш. Г. Райчев, ЗК, 111. измърсявам се, измърся се страд. и възвр. Искам да се измия, че измърсих се, докато пренеса дървата.
ИЗМЪРСЯ̀ВАМ СЕ несв.; измърся̀ се св., непрех. Ставам мръсен; замърсявам се, омърсявам се, изцапвам се. Дрехите ми се измърсиха.
◊ Измърсявам си / измърся си ръцете. Разг. Извършвам някакво непочтено, нечестно дело, престъпление или вземам участие в нещо нечестно, в някакво престъпление. – Кой ще ликвидира полския? Стоичко се наведе за пушката си. – Е, няма как, ще си измърсим ръцете! – каза той. П. Вежинов, ВП, 93–94.