ИЗМЪРШАВЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от измършавявам. Иска да стане по-пластична, а сега у нас, напротив, на мода е мършавостта. Едно от главните средства за измършавяване е жаждата. Ив. Вазов, Д, 21–22. Постепенно морфинистът отслабва и достига до измършавяване. Кожата му става суха, бледа и нечувствителна. Косите и зъбите му изпадат. Н. Тонкин, НЗЛ, 24. Всяко трайно разстройство на този регулиращ механизъм [в главния мозък] причинява болестни промени в телесното тегло – измършавяване или затлъстяване. ЖД, 1967, кн. 12, 20.