ИЗМЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; измъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За птица – след като лежа върху яйцата и създавам необходимата топлина за развитие на зародиша, правя да се появят пилета; излюпвам. Над избуялите върбалаци закръжиха лястовиците. Те снесоха яйчица и на бърза ръка измътиха пиленца. А. Каралийчев, ТР, 81. – Даскале, виждал ли си пуйка, кога измъти патета, че ги заведе на реката. Патетата плуват по водата, пък тя остане на сухо. П. Тодоров, Събр. пр II, 386. Всяка пролет тук пристигаха стари познати щъркели, постягаха си жилището, почистваха го, постилаха го със сламки, измътваха по две щъркелчета и цяло лято се грижеха да ги отхранят. Елин Пелин, ПР, 76. Макар вече през юли, тя [патицата] снесе, измъти отново и ето – сега наоколо пак плуваха патета. Д. Цончев, ОТ, 142.
2. Прен. Ирон. Направям да се появи нещо или намислям нещо, обикн. бавно, с големи усилия. За четири години трима редактори и тринайсет помощника едва-едва измътиха четири книжки. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 66. – Не е за твоите уста лъжица тая работа, има от тебе по-ербап хора, нека те я измътят, па ний ще си проврем гагите – заявява наставнически бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 133. // Прен. Ирон. Правя, извършвам, намислям нещо, което не е подходящо, не е уместно. – Тая вечер научих съвсем случайно, че тия, комитетските, пак я измътили някаква... Изпратили по човек писмо на султана! – На самия султан? – недоумяваше Караджата. Ст. Дичев, ЗС I, 444. измътвам се, измътя се страд.
ИЗМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; измъ̀тя се св., непрех. 1. За малките на птици, буби и др. – появявам се, излизам от яйце или семе; излюпвам се. Анку се възхити, като видя гнездото: „Ох, какво хубаво гнезденце, ох, какви хубави яйчица! И от тези яйчица ще се измътят славейчета“, си говореше сама. Ц. Гинчев, ГК, 27. Къде са малките птиченца, които се измътиха в скритите гнезда? Родителите им не дружат вече, хвъркат самички и не се търсят. Елин Пелин, Съч. V, 25. Най-напред тя [копринената буба] е съвсем малка, жените носят семето ѝ в пазва, докато се измъти. Й. Радичков, ББ, 167.
2. Прен. Неодобр. Появявам се, раждам се. Много социални парадокси можем да си ги обясним с инстинкта на хищниците. Страшно се изплаших от тая грешна мисъл. Започнах да се озъртам зад мене, да не би някоя лисица да ме следи в петите и да узнае какво се измъти в главата ми. Н. Попфилипов, РЛ, 102. Стефчовият злобен ум съобрази всичко това със светкавична бързина и грозното подозрение се измъти от всичко това с неотразима сила и нагледност. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. А друго, щом войска се на война запътва – и нова пасмина хайдути се измътва. К. Христов, ЧБ, 96. // Прен. Ирон. За нещо – появявам се много трудно и бавно, в резултат на големи усилия. Чуваме, че са замътило в Атина един български вестник; ако наистина са измъти, ще речем, че е станало 8-мо чудо на света. Г, 1863, бр. 2, 12. Научаваме са, че „Периодическото списание“ щяло да са измъти, ние не вярваме, че такова едно чудо може да са извърши. С, 1872, бр. 48, 388.