ИЗМЪ̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от измъчвам и от измъчвам се. Умъртвен от гестаповците, това значи инквизиции, побоища, горене с огън на живо месо, рязане на органи и чупене на зъби, измъчване с електрически ток. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 199. Евгени не беше преживявал никакви физически страдания и болки, не познаваше и полицейските средства за измъчвания. Д. Ангелов, ЖС, 286–287. Дали Хаджи Павел, като е видял голямото измъчване на тато, се е омилостивил към него и накарал е мезлича да му даде пак старата работа. Т. Влайков, Пр I, 123.