ИЗМЪ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от измъча като прил. 1. Който изглежда изтощен, останал без сили поради това, че е преживял много физически и душевни мъки, страдания, болки. Той [раненият] беше измъчен и бледен. Успокоиха го, дойдоха санитарите да го превържат. Й. Йовков, Разк. II, 220. Иззад кулисите се показа магаре, водено от един човек, от един слаб, окъсан селянин и карано от дребна измъчена селянка. Г. Караславов, СИ, 55–56.
2. Който много е страдал, преживял е страшни мъки и страдания. – Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец, на оня, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ! Ал. Константинов, Съч., 77. Откъм Родопа ще ни дойде на помощ сам той [Богдан] с някой си деспот Момчил. Този, ако и да не е бил богомил, държал за бедните и измъчени люде. Ст. Загорчинов, ДП, 458. Като си спомни Вардарски сега за своята майка, спомни си и за Ибрахим. Сърцето му преливаше от обич и тъга – за измъчената му майка, за най-добрия човек, когото бе срещнал в далечния Анадол. Д. Талев, ПК, 164. Чувствувах се изоставен, измамен, изигран. В обикновения живот може би тия чувства не са толкова страшни, но един измъчен затворник, какъвто всъщност бях, навярно има право да ги приеме и в доста преувеличен вид. П. Вежинов, ЗНН, 88.
3. Който изразява мъка, страдание, изтощение. Пална вощеница и се отправи към портата. Открехна бавно и пламъкът в ръцете ѝ заигра по едно лице бледо, измъчено, безкръвно. П. Константинов, ПИГ, 49. Раковски се приближи бързо и докосна с ръце бюрото. И последната червенина по измъченото му лице изчезна. Ст. Дичев, ЗС I, 423. Учителят повече мълчеше, но Василев четеше в измъчения му поглед страх от смъртта и молба за помощ. Сп. Кралевски, ВО, 100. Едит се прибира в хотела едва вечерта и лицето ѝ има доста измъчен израз. Б. Райнов, НН, 340. Той твърде добре си спомни с какъв измъчен глас ѝ проговори: – Славке, ти плачеш ли? Елин Пелин, Съч. I, 139.
4. Прен. Обикн. за произведение на изкуството, изразни средства и под. – който е без художествени качества, достойнства, без майсторство; слаб. Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни. П. Незнакомов, БЧ, 83. В своите комически пиеси Войников се чувствува по-свободен, езикът му, измъчен и неестествен в драмите, става лек, приятен, плавен. К. Величков, ПССъч. VIII, 133.