ИЗМЪ̀ЧЕНО нареч. 1. По начин, който изразява, че са преживени мъки, страдания. Дълго мълчание. Ненов след борба едва я погледва измъчено. Ив. Кирилов, Ж, 100. Кондо се спря пред даскал Стефана, дигна страдалческо лице и грубо, измъчено рече: – Брат ти ще ме провали! Чу ли? Д. Немиров, Б, 94.
2. С усилие, насила. – Добър ти ден, булка! – рече Пинтеза и се усмихна измъчено. И. Петров, НЛ, 240.