ИЗМЯ̀КВАМ, -аш, несв.; измя̀кам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. за котка – мякам веднъж или няколко пъти; измяуквам. Детето удари котката и тя силно измяка. Хващам една дъска от стряхата и я откъртям – пущината изпраска и измяка като една котка, кога я настъпили на опашката. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVІ, 1978, 85.
2. Издавам веднъж или няколко пъти звук, подобен на мякане; измяуквам. Хората зашушнаха, после гайдите измякаха тъжно и богородичният доганхисарски сбор свърши, преди още да е започнал. Ст. Сивриев, ПВ, 11–12.