ИЗМЯ̀НА, мн. измѐни, ж. Нарушаване на вярност, на преданост към някого или нещо; предателство. – Това е единственият начин, по който мога да постъпя... Всичко друго би било измяна. Измяна към моя свят, към моите другари, към всичко, за което се боря от двадесет години насам. Д. Димов, Т, 691. Той не спомена нищо за миналото на Кирил Матев, за измяната му към делото на партията в един от най-трудните за нея моменти. Ст. Марков, ДБ, 192. Ще умре – зарад измяна / против родината своя! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 69. // Изневяра. Никога през ум не му е минавало това. Човек рядко мисли за измяната на жена си, както и за смъртта. Г. Стаматов, Разк. II, 20. В писмото си до Чакалова той оправдаваше постъпката си чрез някаква Цонкина измяна в Казалар. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 25.