ИЗМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; измѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѐтнат, св., прех. 1. Разг. Изкривявам, извивам. Влагата е изметнала външната врата.
2. Диал. Променям, изменям нещо. Обхождай ся достойно със зли хора; не хвали нихното беззаконие, не купувай нихните похвали, не измятай ни вярата си, ни почитта си от страх, че ще тя укорят. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 133.
3. Диал. Изкълчвам (Н. Геров, РБЯ). измятам се, изметна се страд.
ИЗМЯ̀ТАМ СЕ несв.; измѐтна се св., непрех. 1. Разг. За дъска и под. – изкривявам се, извивам се навътре или навън. Тънките дъски са недълготрайни и скоро се измятат. Най-неподходящ е шпертплатът, който бързо се разсъхва. Ст. Дончев, ПНД, 61. То има едно добро свойство, което го прави тоже ценен и здрав материал, а то е, че крушевото дърво се не изкривява, не се измята, както други дървета, изложени на вятъра и слънцето. Гр, 1906, бр. 21–22, 324–325. В кишаво или влажно время дръвените черчевета по прозорците, вратата, раклите и пр. набъбват, та ся измятат или пукат. Й. Груев, Φ (превод), 8.
2. Прен. Разг. Отказвам се от това, което е уговорено, от предишното си мнение, решение, обещание и др.; отмятам се. Щом уточнявам, че справката ми е нужна до няколко дни, Фурман тутакси се измята: – Вие искате от мене невъзможното. Б. Райнов, НН, 423. Председателят: – Кога си ми разправял? Кумът: – Ей, наборе, ама ти защо се измяташ така? Булка, пардон, мадам, я му кажи да се отнася сериозно по въпроса! М. Колчакова, П, 81. Аз познах, че ме лъже, но как и да е, измяташе се [Неофит] поне с лъжа, когато Костаки просто ми каза: не съм ти бащин измекерин, я, да ти търся място, търси и намери си. Π. Ρ. Славейков, БП I, XVII–XVIII.
3. Остар. и диал. За растение или животно – израждам се. Когато за заплодявание непрекъснато все ся пущат само сродни по кръв добичета, по время тии ся измятат на по-лоши. Лет., 1874, 273.
ИЗМЯ̀ТАМ2, -аш, несв.; измѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѐтнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Изхвърлям, отмятам. На много места по земната повръхнина има някои си връхове планини, които понякога измятат нагоре и с голяма сила връгат нависоко огън, камъне и други разтопени нечта; такива връхове от планини ся наричат огнеметни планини или вулкани. Й. Груев, Лет., 1873, 67.
2. Изхвърлям нещо непотребно (Ст. Младенов, БТР). измятам се, изметна се страд. – Като се наведеш, жъни и не се изправяй. А когато оставиш ръкойката, само лявата ти ръка да се измята назад и нагоре. Кр. Кръстев, К, 83.