ИЗМЯУ̀КВАМ, -аш, несв.; измяу̀кам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За котка, нощни птици и други животни – издавам глас мяу, мяуквам веднъж или няколко пъти; измяквам. Не се чуваше никакъв звук, като че тук не живееха хора. Само някъде измяука котка. Сп. Кралевски, ВО, 54. Сюлейман ага милваше котарака. Изведнъж животното измяука, драсна го по ръката и се плъзна през стаята. А. Дончев, ВР, 91. Не минава много време и на двадесетина крачки от мене прибягва ниска сянка. Явно, че е някакво животно. Неочаквано сянката измяуква като котка. П. Петков, СП, 29. Преди полунощ в гората започнаха да се обаждат нощните птици. Най-напред измяука една кукумявка. Ем. Станев, ПВГ 2006 [еа].
2. Издавам звук, подобен на мяукане веднъж или няколко пъти; измяквам. Сред почти утихналата стрелба измяукваше дрезгава сирена, червени и жълти предупредителни сигнали пробиваха пушеците. Н. Теллалов, П [еа]. Най-после ръката му сама намери ръчката, натисна я, двигателят тихо измяука и заработи. К, 1966, кн. 10 [еа]. Той измяука два пъти – това беше уговореният сигнал.
3. Прен. Разг. Изричам, казвам нещо с тънък глас, подобно на мяукане. Пинтезката остави празната тава зад печката и тръгна да излезе навън, но се препъна в дюлята, ритна я настрана и тънко измяука: – Оплака ли ти се снахата от свекървата? И. Петров, НЛ, 176. – Господин полковник, позволявам си да ви обърна внимание, че този човек... Полковникът измяука и хвърли по него мастилницата, след което сащисаният подпоручик изкозирува и каза: – Слушам, господин полковник – и изчезна зад вратата. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа].