РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗНАКА̀ПВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изнакапвам¹ и от изнакапвам се.

ИЗНАКА̀ПВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от изнакапвам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)