ИЗНАЛА̀ВЯМ, -яш, несв. (рядко); изналовя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Налавям, улавям определено количество от нещо, много или всичко; изпоналавям. Изналовиха други зад къщята, / цял облак пилета и в задний двор / те скубят ги и ги изкормват. К. Христов, ЧБ, 86. Цял ден хвърляхме въдиците и изналовихме по две котлета риба. изналавям се, изналовя се страд.
ИЗНАЛА̀ВЯМ СЕ несв.; изналовя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Налавяме се, улавяме се мнозина или всички; изпоналавям се. Изналовиха се на хорото и млади, и стари.