ИЗНАМА̀ЧКВАМ, -аш, несв.; изнамàчкам, -аш, св., прех. Разг. Намачквам много неща, всички или нещо много, изцяло; изпомачквам, изпонамачквам. Добитъкът беше изнамачкал зеленчуковата градина. Δ Изнамачкахме всичкия памид за вино. изнамачквам се, изнамачкам се страд. и възвр.