ИЗНАМЀРВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); изнамѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изнамирам. Виждаме Фауста преобразен в реформатор на живота, отдаден на служене за общото благо: изнамерва книжните пари, изсушава мочурите с миязми и ги превръща в плодородно селище. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 33. Този славен и велик изобретател [Колумб] нема удоволствието да даде името си на света, що изнамерваше. С. Бобчев, ПОС (превод), 277. И при всичко това пак опазваше присъствие духа и на сякоя съвпадающа нужда изнамерваше спасителни средства. П. Кисимов, ОА II (превод), 147. изнамервам се, изнамеря се страд. Всеки ден се изнамерваха нови удоволствия, за да ми правят живота по-усладителен. Ст. Младенов, БТР І, 896.