ИЗНАМЕРВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Откривателски, изобретателски; изнамирателски. Негова изнамервателен гений, употребен за добруването на света, не с по-малка сполука са опитваше да проникне в тайните на природата. С. Бобчев, ЖФ (превод), 52. Направи първа електрическа батерия. Със своя проницателен и изнамервателен дух, той [Франклин] най-напред забележи свойството, че туй електричество е ток, незабележено разпръснат по всички тела. С. Бобчев, ЖФ (превод), 56.