ИЗНАМЕРВА̀Ч м. Остар. Книж. Откривател, изобретател; изнамерач, изнамервател, изнамирател. – Чарли Чаплин, който е левичар, е направил нов вид цигулка, със струни, сложени в обратен ред. Така този гениален актьор се проявява и като музикален изнамервач. Р, 1926, бр. 229. Имената на Маркони, на граф Арко, на Вин, изнамервача на кристалния детектор през 1905 г. стоят на първа линия в радиооткриванията. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 208–209. Най-после в 1742 година електрическата машина, захваната в предния век йоще от Отона на Гереке, вещия изнамервач на въздушната тулумба, прие посредством постъпалното си подобряване съвършения си състав. С. Бобчев, ЖФ (превод), 55.