ИЗНАМЍРАМ, -аш, несв.; изнамѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намирам или установявам нещо ново, неизвестно до този момент, досега; откривам1. Ако магнитът, както разправяше легендата, бил изнамерен, когато едно овчарче открило, че скалите на които е стъпило, привличат подкованите му обуща, Циолковски чувствуваше сърцето си привлечено от грамадното небе. Е. Йончева, ЗГ, 104. Мария Кюри заедно със своя съпруг Пиер Кюри изнамират през 1898 г. елементите полоний и радий.
2. Измислям или създавам нещо, което не е било познато, не е съществувало преди; изобретявам. Индусите познавали много науки. Те изнамерили писмени знаци за числата, с които ние днес си служим. Ист. V кл, 40. Това не значи, обаче, че нещата отсъствуват, щом думите не са още изнамерени. Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Часовника кой първом изнамери, / и времето тъй къс по къс отмери? Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 53.
3. Намирам, откривам някого или нещо, обикн. след специално или продължително търсене; издирвам. Дъщеря ми, кой знае по какъв астрологически начин, изнамери някакви братовчеди и почна да ходи с тях, щастлива, прещастлива. Елин Пелин, Съч. IV, 151. Аз бях съзел надежда, че ще мога да изнамеря убийците на баща си. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 59. Той скоро я [къщата] изнамери и с трепет позна двата прозореца на Радината стая. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 165.
4. Разг. Намирам, снабдявам се с нещо, което трудно се намира, обикн. защото е в недостатъчно количество, дефицитно. – А печката? – пита Евстати. – Кюмбето изнамерихме от Стаматови. А. Гуляшки, МТС, 287–288. изнамирам се, изнамеря се страд.