ИЗНАМЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изнамирам и от изнамирам се. Дизеломоторът и другите двигатели с вътрешно горене способствували за изнамирането на автомобила и самолета. Ист. X кл, 158. В края на миналия век и особено в началото на нашия век след изнамирането на скафандрите бисерните миди още повече намалели. М. Марчевски, ОТ, 330. За да докаже, че не само економиката, а и идеите нещо създават, г. Велинов се позовава на примера за изнамирането на барута. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 291.