ИЗНАМÒКРЯМ, -яш, несв.; изнамòкря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Намокрям много неща, мнозина или всички или нещо, някого на много места, в голяма степен или изцяло; изпомокрям, изпонамокрям. С маркуча от чешмата изнамокрих всички пилета в двора. Δ Дъждът изнамокри децата. Δ Изнамокрих паркета с вода. изнамокрям се, изнамокря се страд. и възвр.