ИЗНАПИКА̀ВАМ, -аш, несв.; изнапикàя, -àеш, мин. св. изнапикàх, св., прех. Разг. Напикавам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпонапикавам, изпопикавам. Бебето беше изнапикало новите пелени. ∆ Децата изнапикаха килима.
ИЗНАПИКА̀ВАМ СЕ несв.; изнапикàя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Напикаваме се всички, в голяма степен или изцяло; изпонапикавам се.
◊ Изнапикавам се / изнапикая се от смях. Разг. Много силно се разсмивам. Дядо ми им разказваше такива смешни случки от живота си, че те се изнапикаха от смях. Изнапикавам се / изнапикая се от страх. Разг. Много силно се изплашвам.