ИЗНАПОКÒН нареч. Диал. Впоследствие, по-после, сетне. Тя из най-напред се засрами и попричерви, но изнапокон срамът ѝ мина и тя полека-лека се отпусна и зе да се смее и шегува тъй, като че е с дружките си само. Т. Влайков, РП I, 84. И защо изнапокон така недобре тръгна животът ми? Т. Влайков, БСК I, 311.