ИЗНАРÒДВАМ, -аш, несв.; изнародя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Правя някой да се откаже от своята народност, обикн. насилствено; денационализирам, отродявам, изверявам, изневерявам2. изнародвам се, изнародя се страд.
ИЗНАРÒДВАМ СЕ несв.; изнародя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Отказвам се от своята народност; денационализирам се, отродявам се, изверявам се, изневерявам се. Ако придирим наздраво, бащите не са толкоз криви, дето децата са изнародват с незнанието на езика си, а повече са виновати майките, които не приказват по бащиний им език. У, 1871, бр. 1, 92. А какво пак от друга страна по-грозно и най-срамотно на света да заборави някой своето отечество и да си крие рода? Но за зла чест, ето че са намират много такива от нашите българе, които са изнародили. У, 1871, бр. 16, 252.