ИЗНАРÒДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който се е отрекъл от своята народност. Побратиме дядо Блъсков! Много изнародници и пренародници бях срещал, както в нашенско – погърчени и погагаузени, тъй и в Румъния повлашени българе. НБ, 1877, бр. 72, 279.