ИЗНАСИЛВА̀Ч м. Мъж, който е изнасилил жена, дете и др. Между подопечните му [на сержанта] имаше педофили, изнасилвачи на осемдесетгодишни жени, отцеубийци и детеубийци, хора, за които човешкият живот не чинеше и грош – и сега някои от тях стърчаха на покрива и призоваваха за човешки права. Ат. Липчев, ТП І [еа]. Бихте ли могли да посъветвате един човек, на когото къщата гори, да не се безпокои и тревожи; кажете му да се въздържи да спаси жена си от един изнасилвач. Н. Николов, СПМ, 274.


Източник: Речник на българския език (онлайн)