ИЗНАСЍЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); изнасѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изнасилвам. С няколко едри черти в тях [фейлетоните] са нахвърляни чудатите образи на една плеяда дребни и едри български „политически светила“, които изнасилят законите, безчинствуват. Б. Ангелов, ЛС, 233. И зафана се копан, рушене, градене! Работата кипеше в пълния си разгар, науката изнасиляше законите на природата. Ив. Вазов, Съч. IX, 192. изнасилям се, изнасиля се страд.