ИЗНА̀СЯМ1, -яш, несв.; изнесà, -ѐш, мин. св. изнѐсох, прич. мин. св. деят. изнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Като нося, премествам нещо, някого отвътре навън. Противоп. внасям. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната воденица, го видяха, че стои на едно място. Й. Йовков, СЛ, 96. Хората бягаха от жилищата си, като изнасяха покъщнината си вън на двора, за да не изгори. К. Калчев, ЖП, 463. Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата. М. Грубешлиева, ПП, 309. Разтичват се тогава всички из къщи: едни изнасят денковете, други ги вдигат и подават тату. Т. Влайков, Пр I, 116. Майката на момиченцето го изнасяше от къщи на ръце, за да го настани в специална инвалидна количка. П. Славински, МСК, 10. // Разг. Нося навън от къщи или от църква тленните останки на покойник, за да го погреба. – Искам прилично, като черковен човек да бъда погребан. И помолете наместника да нареди, кога ме изнасят, камбаните и на трите черкви да бият. Чудомир, Избр. пр, 272. Отровеният от ракия Еньо не издържа и след десетина мъчителни дни почина, наредиха го и го положиха в прост дъсчен сандък. През цялото време, докато го изнесат, брат му Иван непрекъснато седеше пред него на ниско дървено столче. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 174. Двете жени отстъпиха. – Изнасят я – промълви едната. По пътя минаваше печално шествие. Напред приведеният свещеник, а зад него група хора, които носеха на ръце, сложена върху пъстра селска черга, една покойница. Г. Райчев, Избр. съч. II, 58. – Кога влиза добитък в двора на човека, весело е, но кога излиза – като че изнасят мъртвец. Й. Йовков, ЧКГ, 225.
2. Разг. Изпразвам дом, къща от покъщнина, храна, пари и др. Противоп. внасям. Като се наядоха [циганите], баба Кируха напълни торбите им с брашно, боб, лук, чушки, вълна. Ний я оставихме да пази къщата от тях – тя им помагала да я изнасят. Ил. Волен, РК, 39. Мъжът с кола да внася, жената с игла да изнася, пак не може да се надвие. Послов. С двете ръце мъж да внася, а жена с малкий пръст да изнася, къщата пак бива празна. Послов.
3. С предл. на, за и в съчет. с пазар, продан, продажба или със следв. изр. със съюз да. Излагам на открито стоки, продукти, като ги предлагам за продажба. Може би те купуваха и сто грама солена риба от тия качета, които след като търговците не можеха да продадат в магазините, изнасяха на селския пазар. Д. Кисьов, Щ, 404. За да посрещнат задълженията си, селяните са принудени да изнасят на пазара по-големи количества от своите произведения. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. – Позволете ми: какъв бихте ме нарекли, ако вместо да правя търговия с жито и пашкули, аз изнасям на тържището гладки валчести камъчета, извадени из дъното на Искъра? Ив. Вазов, Съч. XII, 40. Отвориха сергии и мнозина преспанци и какво ли не изнесоха да продават – за всичко се намираха купувачи. Д. Талев, ПК, 138.
4. Обикн. с нареч. Отделям, отдалечавам чрез носене някого или нещо от дадено място. Владиков умря от един куршум и от една бомба, която порази и Хаджията, който го изнасяше от боя. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. Тогава високият селянин отиде при падналия, изнесе го настрана и му помогна да седне. Й. Йовков, Ж 1945, 223–224. Между балите постоянно се навеждаха работници, опипваха ги, пристягаха им въжетата, а спарените от тях изнасяха настрани за сортиране. X. Русев, ПС, 97.
5. Поставям нещо (бележка, знак и под.) отделно, извън текст, за да се вижда. В писмото си до революционния комитет в Орхание от 29 януари 1872 г., което очевидно е чернова, Апостола е поставил звездица на една фраза в текста, който знак е изнесъл встрани, където е направил бележка под линия. Ив. Унджиев, ВЛ, 248.
6. Нося, премествам нещо, някого от по-ниско на по-високо място; изкачвам. Противоп. свалям. Елисей Лозов имаше две биволици – денем ги караше на вода все долу на Топлика, а когато беше лошо времето и на рамо ги изнасяше. Ил. Волен, МДС, 150–151. Той излезе набързо и след малко идват двама санитари с носилка и ме изнасят горе в тясна стая с кревати. Л. Стоянов, X, 65. Призори еднаж той [Христо] завари до църквата куп селяни – изпотени, разпъхтени. Те камбана дигаха. Камбаната беше тежка, измъчила ги бе и ето – зазоряваше се, а те едвам я бяха изнесли до средата по тесните стълби на камбанарията. А. Страшимиров, А, 221. – Милчо, татко ти го няма, а се застуди, кой ще изнася въглища от мазето? Н. Каралиева, Н, 16. Най-после гигантът изнесе на върха топа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. // С обст. поясн. и предл. на. Извеждам, изкарвам към или на някаква повърхност; изкачвам. Минералните извори ежедневно изнасят на земната повърхност огромно количество топлина, която получават от дълбоките земни недра. Н. Ненков, БС, 19. Освен вулканите съществуват и гейзери и топли извори, пръснати по цялата земна повърхност. Те също изнасят на повърхността много топлина. К. Кузов, ПВС, 76. След известно време започва да расте и стъбълцето. Извито, то излиза на повърхността на почвата и изнася семеделите на светлина. Бтн V и VI кл (превод), 21. Покълналите зелеви семена поникват и изнасят семеделите на повърхността. Бтн V и VI кл (превод), 98.
7. Рядко. За течаща вода, вълни и др. – изхвърлям на брега. Тогава то сне новите си червени обувки, най-скъпото, което имаше, и ги хвърли в реката. Но обувките паднаха до самия бряг и вълните ги изнесоха отново на сушата. Св. Минков, СЦ (превод), 46.
8. Премествам бой, сражение и под., като ги изтеглям на някаква височина. – Приемайте боя на закрито – в царевици, в гора (но не и в лозя, защото телените огради са препятствие за врага, но са и като паяжини за бойците) – и го изнасяйте по височините. X. Русев, ПС, 134. Командирът издаде заповед сражението да се изнесе на хълма.
9. Правя износ, превозвам стоки от една държава в друга, за да ги продавам; експортирам. Противоп. внасям. Нарзанов надникна в биографията си. Работеше много. Изнасяше в странство, изписваше от там. Прекарваше всевъзможни стоки по сухо и вода. Г. Стаматов, Разк. II, 97–98. Богатството му [на Барутчиев] започна да расте бързо, когато заедно с покойния Спиридонов изнесе първите български тютюни в чужбина. Д. Димов, Т, 136. За пръв път се изсили по-решително в това поприще с два вагона орехи, които изнесе във Виена, където ги продаде много износно. Т. Харманджиев, Р, 11. Шумен в осемнадесетия век е известен със значителните си богатства, с индустрията и търговията си. Той изнася медни съдове, коприна, восък, масло, тютюн, кожи. Г. Константинов, ПР, 19. // Във вид на личен багаж пренасям нещо през граница в друга държава. А после [Ирина] продължи да го увещава [Павел] пак за паспорт, питайки го как можеше да изнесе бижутата си. Д. Димов, Т, 678. Пътникът е длъжен да декларира какво изнася при пътуването си.
10. Тайно пренасям нещо през охранявана или контролирана зона. – А шумкарите станаха много дръзки и хитри, разни конспиратори изнасят храна под носа ни, ятаците са цели артисти – преструват се на ни лук яли, ни лук мирисали, а ние ги зяпаме и им вярваме като бабички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 188.
11. Прен. В борба, бой, сражение, съпротива – понасям трудностите докрай, като се справям с тях обикн. до победа; издържам. В Отечествената война изнесоха всички несгоди на суровия войнишки живот и стояха твърдо в окопите. Г. Караславов, ПМ, 40. Партизанският отред продължаваше да се движи напред към недостъпните си скривалища в горите – изнесъл с чест редица смъртни схватки с врага от местността „Разбойник“ до Балванската неизбродна гора. З. Сребров, Избр. разк., 113.
12. Прен. С членувано същ. Имам най-голям дял, най-голяма заслуга в осъществяването или за реализирането на нещо. Той изнесе борбата за спечелване на първото място. // Показвам високо качество, майсторство при осъществяването, реализирането на нещо. Снощи „Академик“ оправда доверието на публиката и своята популярност, като изнесе един голям мач. ВН, 1958, бр. 2131, 3. Адвокатската защита изнесе делото блестящо.
13. Прен. Изпълнявам или представям пред публика концерт, театрално представление, художествена програма и под. Хендел изнасял органни концерти не в църквата, а в концертните зали. Пеене IX кл, 67. Три вечери подред ентусиазираните актьори изнасяха безплатното си представление. Ст. Марков, ДБ, 171. Накрая изнесохме пред бригадирите малка програма. Бригадирският лагер се оживи от нашите песни. Цв. Ангелов, ЧД, 190. Почти всички по-големи германски театри изнесоха с голям успех последната драма на петдесетгодишния вече бележит френски писател Ромен Ролан, озаглавена „Игра на смърт и любов“. К, 1926, бр. 78, 1. В последните години Сава Огнянов изнесе извънредно сполучливо на сцената на Народния театър няколко роли. Сирак Скитник, БР, 1931, кн. 7, 255.
14. Прен. В съчет. със същ., които показват формата на изложението: доклад, лекция, беседа, сказка и под. Излагам устно пред публика (като говоря или чета) информация, мнение по даден проблем, въпрос, събитие и др. Смятам ти да изнесеш реферат за Фридрих Шилер или по-специално за неговата пиеса. К. Калчев, ЖП, 251. – Позволете ми да ви изнеса една малка лекция по геополитика. Д. Спространов, С, 129. – Ще изнасям сказка за произхода на видовете. А. Гуляшки, Л, 447.
15. Прен. Правя нещо (мисъл, идея, постъпка, събитие и др.) да стане известно за много хора или за всички; съобщавам. Онова, което изнесе в доклада си Беров, е твърде смело, оригинално и изпълнимо. Д. Кисьов, Щ, 361. Общото събрание в Букурещ очертава ясно и категорично пътя на революционното дело и изнася исканията и лозунгите на българското освободително движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 244. Но ние не смеехме никому нищичко да продумаме, защото не бяхме забравили как веднъж на едно заседание Станкул Няголов налетя разбойнически на нашия председател и щеше да го убие с юмруците си. Страхувахме се да изнесем истината около тази нова афера на Станкул. Ст. Марков, ДБ, 434. Той чувствуваше, че търговецът изказва сякаш и неговата съкровена мисъл, която той не се решаваше да изнесе открито. Т. Влайков, Съч. III, 37.
16. Прен. Премествам, отклонявам от нормално положение или протягам (обикн. в посока напред или встрани) част от тялото си (ръка, крак, рамена и др.). Четирима представители на отрядите коленичиха според правилото с десните си крака, изнесоха левите напред, изпънаха стремително телата си към финиша и зачакаха. Цв. Ангелов, ЧД, 197. По сигнал на треньора състезателите рязко се извиват вдясно, изнасят ръцете, обтегнати напред като че ли се стараят да уловят топка, и веднага след това ги прибират отново към корема. Б. Такев, Б, 8.
17. Прен. Спорт. Премествам игра, топка наблизо до, на самата граница на противниковото поле или вътре в него. Четирима нападатели трябва да изнесат топката в предно поле срещу петима бранители. Б. Такев, Б, 102.
18. Прен. Полит. В съчет. с революция, контрареволюция. Правя, предизвиквам извън границите на своето отечество, държава борба, изразена в съдържанието на съществителните. Куба не изнася революция, както бе обвинявана по-рано. Пон., 2006, кн. 11–12, 85.
19. Диал. Донасям нещо, за да почерпя или нахраня някого. Сетне Султана изнесе вино и ракия. Гостите пиха и скоро се разотидоха. Д. Талев, ЖС, 70. – Изнес ни малко хляб. Й. Йовков, ЖС, 83.
20. Остар. Книж. С обст. поясн. с предл. от, из. Добивам, придобивам, получавам нещо (впечатление, мнение, знания и под.), което оставя обикн. трайна следа в съзнанието ми. На другия ден Величков ми каза: – Хайде да отидем да видим чичо Ангела. Интересно е какви впечатления е изнесъл от представлението. СбЦГМГ, 219. Може някои да ми възразят, че Ботев действително се е запознал с подобно ниско свещенство в самата България и от там е изнесъл това презрително мнение за него? Ив. Вазов, Съч. XIII, 84. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност, да изнесе от там доста знания. Б. Пенев, НБВ, 43. изнасям се, изнеса се страд. От магазините се изнасят и се товарят на колата коси, сърпове, паламарки. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 157–158. В гимназията ни нямаше спокойни, равнодушни ученици. Иначе имаше всякакви: комунисти, анархисти, толстоисти. Изнасяха се реферати, водеха се остри спорове. Мл. Исаев, Н, 55. Актьорите не закъсняха. А утре вечер щеше да се изнесе представлението, което всички се гласяха да посетят. Ст. Марков, ДБ, 166.
ИЗНА̀СЯМ СЕ несв.; изнесà се св., непрех. Напускам мястото, където съм живял и се премествам с покъщнината си в друго жилище. Той се изнесе от хана и оттогава заживя в бараката на Хумниците. Й. Йовков, ΒΑΧ, 77.
◊ Изнасям извън скоба. Матем. В системата на дадено уравнение поставям пред или след скоби някаква цифра или знак. В лявата страна на уравнението изнасяме общия множител x извън скоба. Алг. IX кл, 36. Изнасям из къщи думи. Диал. Разказвам на други хора за онова, което се говори и върши вкъщи. Изнасям / изнеса на бял свят. Разг.; Изнасям / изнеса на видело. Диал. 1. Правя нещо да се узнае от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Преди да изнесем на бял свят откритието на нашия учен, ние ще се изкашлим спокойно като Дикенс, ще потопим отново перото си в мастилницата и ще продължим нататък повествованието си в досегашния дух. Св. Минков, Избр. пр, 71. Те наистина подслушаха сякаш неговите тайни мисли и ги изнесоха на видело пред света. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 35. 2. Публикувам, обнародвам в печата. Периодичните издания на разните академически учреждения в Русия, Австрия, Германия и др. изнасят на видело почти всички паметници на тази [старобългарската] литература, придружени с най-сериозни изследвания. Б. Ангелов, ЛС, 157. Подвоихме се тогаз именно връз това: дали ще да е навремно да изнесем на бял свят тозика епизод, или ще бъде по-добре да го спрем и да се смълчим. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 87. Изнасям / изнеса на гърба си нещо; изнасям / изнеса на плещите си нещо. Разг. Извършвам сам най-важната, най-трудната част от някаква работа, някаква дейност. Докато Новаков разправяше за успехите на животновъдството, докато хвалеше жените, че изнасяли главните полски работи на гърба си, към нас се приближи висок попрегърбен и застарял селянин. С. Северняк, ОНК, 146. Хората от бившия таен комитет, начело със Захари Стоянов, които бяха изнесли на плещите си работата по Съединението, негодуваха, че Каравелов се разпорежда в областта, без да се допитва до тях. В. Геновска, СГ, 452. Изнасям / изнеса на пазар<а> нещо. Книж. Правя нещо да се узнае от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Както винаги от 15 – 16 години насам, така и сега с тези избори буржоазните партии дойдоха още един излишен път да изнесат на пазар само своята политическа безнравственост и положителна некадърност. Г. Кирков, Избр. пр Ι, 32. Изнасям / изнеса <на пазара> кирливите (непраните) ризи на някого. Разг. Показвам открито пред всички нечестните, мръсните, лошите дела, прояви, постъпки на някого; разобличавам. Изнасям на преден план. Книж. Изтъквам, посочвам нещо като най-важно, акцентирам върху нещо. Паисий изнася на преден план ония моменти от нашето минало, които разкриват величието на България. Лит. X кл, 90. Прибира с иглата, изнася с колата. Диал. Прави разходи, несъответстващи на доходите му, крайно разточителен е.
– Друга (диал.) форма: изнѝсам.
ИЗНА̀СЯМ2, -яш, несв.; изнесà, -ѐш, мин. св. изнѐсох, прич. мин. св. деят. изнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Отслужвам, правя панихида, помен за покойник. изнасям се, изнеса се страд.
– Друга форма: изнѝсам.
ИЗНА̀СЯМ3, -яш, несв., непрех. Обикн. в 3 л. ед. и мн. С предл. на. За нещо – в интерес, в полза съм на някого или нещо. Неговото заминаване изнасяше на много хора.
ИЗНА̀СЯ МИ несв., непрех. Разг. Имам полза, интерес. Циганинът си прави сметката – щом не му изнася, дига си торбата. Т. Мишев, ЕП, 30–31. – Тя ми предлага женитба, защото това ѝ изнася. Ив. Вазов, Съч. XXI, 82.