ИЗНА̀СЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от изнасям1 и от изнасям се. Всичките книги на Матеев бяха събрани, свързани – готови за изнасяне. Д. Калфов, Избр. разк., 370. – Скоро при кухнята! – махна той. – Помогни при изнасянето на казаните и на другите съдове. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 355. С изнасянето на техните кражби той ще ги смачка съвършено. Т. Влайков, Съч. III, 163. От предишната им игра – бърза и комбинативна – сякаш беше останало само светкавичното изнасяне на топката в нападателното поле. Ат. Мандаджиев, ОШ, 61. Изнасяне на множител.
– Друга (диал.) форма: изнѝсане.
ИЗНА̀СЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изнасям2 и от изнасям се.
– Друга форма: изнѝсане.