ИЗНАТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; изнатрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Натрошавам много неща, всички или нещо напълно; изпотрошавам, изпонатрошавам. В яда си той изнатроши почти всички порцеланови съдове, които му попаднаха под ръка. Δ Стъклото върху масичката беше изнатрошено. изнатрошавам се, изнатроша се страд. Стъклата на прозорците се изнатрошиха от силния гърмеж.