ИЗНАЦА̀ПВАМ, -аш, несв.; изнацàпам, -аш, св., прех. Разг. Нацапвам много, всички, всичко или нещо, някого на много места, в голяма степен или изцяло; изпоцапвам, изпонацапвам. Детето хвърли камък в калта и ни изнацапа. Δ Изнацапах покривката със сладко. изнацапвам се, изнацапам се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)