ИЗНАЧА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който съществува от самото начало, който е съществувал винаги; изконен, първичен, първоначален. Променливостта на нещата му се видя като една вечна пулсация. И промяната, в която се къпеха нещата и съществата, му се стори изначална, както самия свят. Сл. Боянов, СК, 235. Колко различна е тая жива, разтърсваща скръб от абсолютизираната скръб на поетите символисти, от абстрактното третиране на скръбта като вечно и изначално чувство. Лит. XI кл, 202. В това бяло успокоение на нощта имаше нещо изначално, съществуващо още преди живота и преди движението, преди първия слънчев лъч и първия земен звук. Ст. Загорчинов, ДП, 58.
– От рус. изначальный.