ИЗНАЧА̀ЛО нареч. Книж. 1. Първоначално, най-напред, отначало. Имаше я много в Белица, все мряна и клен. Изначало се блъсках с ръце, мръзнех в есенната избистрена река. Ем. Станев, А, 70. Грозданов запя. Гласът му, прозвучал изначало колебливо като за опит, укрепна, издигна се високо и засипа младежката глъч на площадчето. Д. Ангелов, ЖС, 34. Изначало влиянието на Карацонев в града и в околията не бе голямо. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 199.
2. Остар. От самото начало. Помни к тому и това, защо злодетелните человеци могат секо зло да направят: защото са токово основание полагали на живота си йоще изначало. Й. Стоянович, ДСС (превод), 1845, 91. Искаш ли обаче да ся заварди възела на приятелството, тогаз пресечи изначало всяко разногласие между тебе и приятеля ти. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 104.