ИЗНАЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; изначу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Начупвам, счупвам напълно определено или цялото количество от нещо; изпоначупвам, изпочупвам. В яда си той изначупваше де каквото види. изначупвам се, изначупя се страд.
