ИЗНЕВЕРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Мъж, който е изневерил на жена си. Жената е много виртуозна в избора на своите средства за отмъщение, било на съперницата или изневерителя. БД, 1909, бр. 26, 2.
