ИЗНЕВЀРНИЦА ж. Остар. Книж. 1. Жена, която изневерява някому или на нещо. Той люби своята изневерница даже и в задгробния си живот и уж не търси рай на небето, тъй като приживе на земята е видял вече рай. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 100.
2. Жена, която се е отрекла от вярата си и е преминала в друга вяра; вероотстъпница. – Изневерница! От нея иде всичко! Човек, който отстъпва от вярата си, добро не носи. Вл. Полянов, БВП, 8.