ИЗНЕВЀРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до изневерник.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник... 1951.
ИЗНЕВЀРНИЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. По измамен начин, с изневяра; изневерски.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.