ИЗНЕВЕРЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изневерявам1 и от изневерявам се; измяна, изневяра. Учител Трайко само беше единственият, комуто сърцето се късаше от мъка зарад това изневеряване на кмета. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 178. Тя отдавна беше свикнала с изневеряванията на мъжа си.
ИЗНЕВЕРЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от изневерявам2 и от изневерявам се; изневеряне, изнародване.