ИЗНЕВЀРЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от изневерям1. Битът на българите е произвел случки, дето срещаме както прелестта на взаимната любов, така и ужасите на суровото отмъщение за нейното изневеряне. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа].
ИЗНЕВЀРЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от изневерям2 и от изневерям се; изневеряване2. В своето атеистическо изстъпление Ботев, напротив, би трябвало да се отнесе съчувствено към тях, като неволни съдейци в обезхристияняването и изневерянето на българите. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 85.