ИЗНЕВЍДЕЛО нареч. Диал. Изневиделица. Прекосиха [учителите и децата] един пороен дол, изравниха се с белия млечен в зори Дунав, после намериха широк селски път и по него поеха пак брега. А тук изневидело ги настигна конник селянин. А. Страшимиров, К, 80. Така вървеше дядо Матейко. Но отведнъж някой изневидело го дръпна за кожуха отзад. Елин Пелин, Съч. I, 31. И когато гърдите му се издуваха от сила, дошла изневидело, той започваше да бърза и да повтаря с хиляди пъти една и съща дума. Д. Немиров, Д № 9, 120.