ИЗНЕВÒЛЯМ, -яш, несв.; изневòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Измъчвам. Аз не неволя ничия душа и моята никой не може изневоли. Е. Мутева, РБЦ (превод), 134. изневолям се, изневоля се страд.
