ИЗНЕВЯ̀РА ж. 1. Нарушаване на вярност към някого, обикн. в любовни отношения. Експертът се беше отдал на мъчителни размишления около изневярата и лукавството на жените. Д. Димов, Т, 325. Изневярата на жената ще ти докара само присмеха на приятелите и неприятелите ти, а тъкачните станове ще ти навлекат гнева и строгостта на епарха. А. Дончев, СВС, 30. Той беше женен и с деца. А семейно щастие не искаше да разваля Катя, нито пък да предизвика някого към семейна изневяра. Ст. Чилингиров, РК, 59.
2. Отказване, отстъпване от верността, предаността към нещо (принципи, идеали и под.); предателство. Така самата мълва, която го подозира в изневяра на делото, се колебае: тя все още храни надежда, че той [поп Кръстьо] не се е отдал изцяло на турците. Ив. Унджиев, ВЛ, 323.