ИЗНЕЗА̀ПИЦИ нареч. Остар. и диал. Внезапно, ненадейно, изневиделица, изневидело. Едва пристъпвах, когато изнезапици току до мене нещо изкрещя с ясен и пронизителен глас: „ху-ху, ху-ху-ху“. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр ІІ, 49.
