ИЗНЕМА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Дърводелско сечиво, с което се дълбае дърво; длето, дълбало. Изнемалото е най-финият от всички вретенарски и копаничарски инструменти. Този инструмент се използва само при окончателно завършване на предметите. Стоманеното му острие се извива като кука и е прикрепено на дълга цилиндрична дървена дръжка. А. Гоев, НЗ IV, 278.