ИЗНЕМÒГА ж. Поет. 1. Изнемогване, физическо отпадане, загубване на сили. Почва да кашля, задъхва се, накрая спира от изнемога. Н. Радев, СК [еа]. След страха бях се отпуснал на седлото като смачкан; усещах изнемога. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа].
2. Изнемощялост, отпадналост. Припомня си по някой стих от моите и леко ми беше: изнемогата на тялото отблъскваше мисълта и сънят идваше крепък и безметежен. Ем. Станев, А, 59. Всяко животно си имаше бърлога, където да дочака в тиха изнемога смъртта си. В. Мутафчиева, АМАВ [еа]. И паднах аз в най-горка изнемога, / подхлъзнах се от мокрите скали. Д. Дебелянов, ЗлП, 22. Отпуснат в изнемога / на голата земя, тоз скокне прав за миг / и заозръща се несвесен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 289. На златно ложе в изнемога / царицата лежеше. Страстен пир / на знойните желания кипежа / бе сякаш утолил. П. К. Яворов, Съч. I, 166.
◊ До изнемога. Поет. Извънредно много, много интензивно и продължително. Клисарите дърпаха въжетата, монасите чукаха на клепалата до изнемога и звънът зовеше людете навън, в потока, който изпълваше царския друм. М. Смилова, ДВ, 237.